Първоначалната идея беше лека разходка колкото да си направя обичайните 8 хил. крачки. Затова решихме просто да се разходим от Бялата вода към Тихия кът и обратно.
Обаче като стигнахме до автобусната спирка "Тихият кът" видях от другата страна черен път със знак "Влизането на МПС забранено". Междувпрочем и друг път съм се чудел на къде води и сега реших да разбера.
Оказа се сравнително добре поддържана алея с марка "бяло-синьо-бяло". Още в началото има табела, която показваше, че води към с. Владая. И също така е алея, по която се движат и конете от близката конна база. Докато се движехме по нея погледнах картата и видях, че алеята минава близо до един връх, към който има немаркирана пътека. И съответно решихме да отскочим до него... И както обикновено се случва пак нещата отиваха към предобряне, защото стъпките щяха да станат пак доста повече.
Минахме по поддържано мостче и след стотина метра вдясно видяхме един заслон в сравнително добро състояние. Типичното полузанемарено състояние характерно за повечето наши заслони, за съжаление.
Продължихме без да спираме по алеята и скоро от дясно сред дърветата се показаха постройки и табела за отклонение, на която пишеше , че там е конната база.
Още малко след нея вляво според картата трябваше да се оглеждаме за отклонението към вр. Рачев камък. И след малко видяхме този знак и слабо забележима пътека сред нападалите листа.
Приличаше по-скоро на улей прокопан от някой поток, отколкото на пътека. Но си личеше, че макар и рядко, по нея е минавано. Започна малко по-стръмно изкачване през гората.
И точно когато GPS-са показваше, че върхът е вече някъде съвсем близо до нас видяме върху едно дърво нова стрелка, отклонихме се вдясно от пътечката и след 10 метра бяхме на върха. 
Както се оказа беше „горист връх“, тоест разположен насред гората без обичайната панорамна гледка, характерна малко или много за всеки връх. Но и това си имаше своя чар, напомни ми вр. Богдан, първенецът на Средна гора.
Нащракахме снимки, както и обичайното „Видео от върха“. Сега беше време да решим дали да се върнем по същият път наобратно или да продължим към хижа Иглика (руини) и от там да излезем на алеята за Златните мостове и да се върнем към Бялата вода, правейки по този начин един голям кръг.
Поради късното ни тръгване за тази разходка (която си препрасна в пълноправен преход) вече започваше леко да се смрачава и решихме, че е по-добре да се върнем назад по вече познатия ни път.
В заключение, това е една много приятна разходка/преход, който можете да започнете от паркинга за Бялата вода или направо от Тихия кът спестявайки си половината път. Подходящ за родители с малки деца (срещнахме такива по главната алея). С изключение на малко „по-дивата“ последна част (участъкът към върха) не трябва някаква по-специализирана екипировка освен гети, може би.
А ние следващия път по този маршрут ще направим пълния кръг и ще разгледаме и някогашната хижа Иглика.
По-здрави!
#nikolabull
Comments
Post a Comment