Тръгнах по тъмно от София с цел да съм възможно най-рано в Боровец. Целта на днешния преход беше да се изкача до Мусала по Мусаленската пътека и исках да съм стигнал до Маркуджиците преди да са пристигнали до там първите туристи слезли от кабинковия лифт. Другият бонус на ранното пристигане курортното селище е, че така избягвах трафика от автомобили и имаше вероятност този път да си намеря място за паркиране, което да не е зона (има няколко такива в Боровец).
Речено-сторено, пристигнах рано и успях да си намеря място за паркиране. Тръгнах по Мусаленската пътека, снегът беше твърд, не се потъваше и се ходеше лесно. Поради ранния час, освен един човек, който слизаше от хижата друг не срещнах.
Стигнах до бариерата, която обозначава края на Мусаленската пътека и е в долния край на една от пистите (Маркуджик 2, мисля). Пешаци за върха нямаше, но започваше да се пълни със скиори и сноубордисти.
Продължих към хижата, снегът продължаваше да е твърд и лесен за ходене.
Скоро се показа и хижата. Имаше няколко човека на масите отвън. Времето беше слънчево и въпреки минусовата температура поради липсата на вятър и постоянното ходене бях по един лек полар само.
Нагоре пътеката продължаваше да е ясно отъпкана и лесна за ходене. След мен в далечината назад вече виждах първите малки групички хора идващи и те към върха.
Oт хижата нагоре към заслон Ледено езеро между върховете беше абсолютен завет и бързо се съблякох гол до кръста.
През целия път до заслона пътеката беше ясно видима, утъпкана и се ходеше лесно. Нямаше нужда нито от снегоходки, нито от котки. Но при последната стръмна част преди върха, откъде започва стоманеното въже, котките бяха задължителни! Снегът тук беше твърд и хлъзгав и на фона на стръмните склонове от двете страни на пътеката щеше да е прекалено безрасъдно човек да рискува без тях. Все пак беше още сравнително рано (преди обед) и въпреки напеклото слънце, снежната покривка все още не беше омекнала от нощното си замръзване.
ВИДЕО ОТ ЦЕЛИЯ ПРЕХОД ДО ВР. МУСАЛА
На върха нямаше никой (какво щастие), можех спокойно да се насладя на атмосферата на най-високия връх на Балканите и величествените панорамни гледки във всички посоки. Десетина минути след мен дойдоха от Алеков връх двама мъже. Бяха екипирани с въжета, пикели, котки и ски, които носеха на гръб. Заговорихме се и те споделиха, че са решили да направят целият Мусаленски венец (Алеков връх - 2717 м, вр. Людмил Янков - 2792 м, вр. Мусала - 2927 м, вр. Малка Мусала - 2902 м, скалното образувание Трионите, вр. Иричек - 2852 м) . Който си е истинско предизвикателство и само за добре подготвени планинари. И после щяха да се спуснат със ските от Сфинкса към хижата и надолу до Боровец. Благородно им завидях.
Отдолу по пътеката започнаха да прииждат групите, които бях забелязал да идват след мен. Започна да става шумно и да се изпълва с народ затова реших, че е време да поемам обратно. На въжето започнах да се разминавам с идващите отдолу хора. А това си крие своите рискове и се изисква да съобразителност къде да се изчаквате за да се разминете безпроблемно и безопасно. Както обикновено по-голямата част от организираните групи бяха чужденци, този път чух френска и мисля, полска реч. След внимателното разминаване на въжето надолу вече беше лесно и поддържах добро темпо.
На хижата този път реших да спра и да хапна от любимите ми пържени филийки със сирене и ягодов мармалад. Запознах се с един млад австриец, който от дестина дни е в България и беше във възторг от това, което беше видял от българските планини и от досега му с българите. За човек идващ от страна, в която са величествените Алпи това си беше сериозен комплимент.
От хижата надолу единственото за което трябваше да внимавам беше да не ме отнесе някой неопитен скиор или сноубордист, въпреки че през цялото време се движех по края на пътеката (както е прието). Която междувпрочем е превърната в писта слизаща чак до първите хотели в Боровец.
Страхотен, макар и дълъг и изморителен преход. Доволен стигнах до колата и отпътувах към София.
П.П. МНОГО ВАЖНО за хората, които ще стигнат до Боровец със собствени автомобили! Целият Боровец вече е синя зона!
Имате два варианта:
- Да спрете на някой платен паркинг или да влезете в паркинга на някой хотел и да се разберете с охраната като им платите такса (повечето, доколкото видях, предлагат такава опция)
- Да спрете някъде на обозначените за паркиране обществени места и да изпратите СМС. Трябва да се оглеждате за табелите с номера за услугата. Защото има вероятност и да не го видите и като се върнете изморени до колата да ви се развали настроението от хубавия преход.
Аз избрах втория вариант и изпратих СМС. На табелата пишеше, че важи цял ден, но не пишеше сумата... Като ми дойде месечната сметка за телефона ще разбера колко е.
Въпреки че изпратих СМС, когато се върнах до колата с неприятна изненадах видях, че ми е поставена скоба. Помислих си, че може да съм объркал номера за изпращане на смс-а, отидох до знака с табелата, проверих, няма грешка. Набрах номера на общинската полиция, който го пишеше на скобата. Казаха, че можело да е грешка на системата, случвало се било, да изчакам десетина минути... След горе-долу толкова време дойдоха, провериха, извиниха ми се и ми смъкнаха скобата.
На паркингчето, което бях спрял имаше още две коли със скоби, пожелах им и при тях да е имало грешка за да не им се разваля настроението на хората.
Единственият по-труден участък е „Участъкът със стоманеното въже“ . Зимата за него има ли сняг и студ, КОТКИТЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Иначе маркировката е ясна, хора много, ням ка човек да не се ориентира. От най-популярните маршрути в българските планини.
#nikolabull
Comments
Post a Comment