За ПОХОД №5 избраната двойка близки планини бяха - Гребен планина и Ездемирска планина. Всъщност доста близко до Земенска планина, която посетих предния уикенд.
Първо се отправих към Гребен планина и Пътеписът ми до нейния Първенец, връх Голеш, можете да прочете ---> ТУК!
След като се върнах при колата, седнах на скованата дървена пейка в центърчето на селото за почивка и първо леко хапване за деня. След като си починах 15-ина минутки, влязох в колата и се отправих към близкото с. Ездимирци, което беше отправната точка към следващия Първенец за днес - вр. Големи връх, най-високият връх на Ездимирска планина.
Целта беше успешно постигната, предстоеше връщането към колата. Тук вече, за разлика от изкачването до вр. Голеш (вместо връщане по следите ми назад), имах и опция за кръгов маршрут и така да видя още от Ездимирска планина. Естествено, въпреки че ще ше доста да увеличи прехода, предпочетох този вариант. И така, поех по червената маркировка, движеща се билото на планината. Открих пролуката на пътеката в гъсталака и последвах маркировката.
Бях набелязал една постройка изобразена на картата и ми беше любпитно каква е. Нещо като заслон, не го доближих, повечето от тях ми изглеждат по принцип доста нехигиенични и ако нямам някаква много сериозна причина (лошо време, например) ги заобикалям. Предпочитам да поседна на някоя полянка.
В Блога тук като „Етикети“, а в Инстаграм и Фейсбук като хаштагове:
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
Първо се отправих към Гребен планина и Пътеписът ми до нейния Първенец, връх Голеш, можете да прочете ---> ТУК!
След като се върнах при колата, седнах на скованата дървена пейка в центърчето на селото за почивка и първо леко хапване за деня. След като си починах 15-ина минутки, влязох в колата и се отправих към близкото с. Ездимирци, което беше отправната точка към следващия Първенец за днес - вр. Големи връх, най-високият връх на Ездимирска планина.
За няма и 20-ина минути бях вече в селото и търсех къде да паркирам. Карах по главния път на селото докато видях стълб с маркировка и там паркирах. Извадих отново раницата, взех щеките, повече заради евентуални кучета (но не срещнах) и потеглих. Поех по продължението на пътя и видях табела за Параклиса „Св. Пророк Илия“. Поех по десния път (левия както се вижда е без изход) и по него излязох от селото.
Не след дълго отляво се показа и самият Параклис и завих към оградата му, защото зад него се извиси и моята цел, вр. Големи връх.
Поех в права линия и минах вляво на групичката дървета, която се вижда пред основния горист пояс опасал върха. Има слаба маркировка в гората и трябва да внивате да я хванете, защото аз се подведох по един черен път там и леко се отклоних вляво, поемайки по него. Разбира се, цепих после директно към пътеката без да се връщам назад, използвайки GPS-a.
Веднъж върнал се на пътечката с маркировката бързо излязох над гористия пояс и вече бях в подножието на върха. Тук беше и най-тегавия момент от този преход - запъхтях се доволно докато изкача стръмното било. Беше станало вече пладне, слънцето така напичаше здраво, че от земята и камъните лъхаше топлина. В комбинация с пълната липса на вятър, резултатът беше да стана вир-вода от пот и да задишам тежко. Лавирайки между редките храсти се заизкачвах с доста по-бавно темпо. Най-накрая преодолях този силно напечен от слънцето склон и котата на върха се показа пред мен, време беше да се запозная и с него - вр. Големи връх (1219 м), Първенецът на Ездемирска планина! Най-накрая усетих лек полъх на вятър. По-скоро като леко раздвижване на маранята от жегата, но и това беше нещо. Гледката беше панорамна. Но аз побързах да наеря един сравнително по-голям храст да се пъхна на сянка да можемалко тялото ми (и най-вече главата ми) да се поохлади малко. Пийнах пестеливо вода, починах си и чак тогава станах да нащракам снимките и да заснема традиционното вече „Видео от върха“.
Целта беше успешно постигната, предстоеше връщането към колата. Тук вече, за разлика от изкачването до вр. Голеш (вместо връщане по следите ми назад), имах и опция за кръгов маршрут и така да видя още от Ездимирска планина. Естествено, въпреки че ще ше доста да увеличи прехода, предпочетох този вариант. И така, поех по червената маркировка, движеща се билото на планината. Открих пролуката на пътеката в гъсталака и последвах маркировката.
Продължих по билото следвайки маркировката до един връх, безименна кота, който се открояваше над околността с хубава панорамна гледка.
След него вече напуснах червената маркировка и тръгнах надясно по немаркирана пътека. Бях видял в нета трак, минаващ по нея и обикалящ още малко планината и затова реших да мина и аз по нея. А имаше и постройка (пак изобразена на картата), която бях любопитен да видя каква е. Щом се заспусках по склоня видях покрива ѝ наред в ниското и леко вдясно от моята позиция. Оказа се стара порутена и изоставена къща. Тук трябва внимателно да се намери прокараната пътека в ниската храстовидна горичка за да не се изподерете. Пролуката (и продължение на пътеката от билото) се намира 3-4 метра вдясно от къщата така както се вижда на снимката. Вътре в горичката се оказа, че пътеката е добре прочистена и лесно проследима през цялото си няколко километрово продължение, докато обикаля склона на планината. Като накрая преди самото село се съединява отново с червената маркировка. Нищо особено за отбелязване освен гледката, която отвреме на време се откриваше през клоните към отсещния масивен връх - вр. Голема Иверка (1203 м).
(вр. Голема Иверка)
В селото излязох почти до паркираната кола, чиято ламарина направо пареше от силното този ден Слънце. Така завърши и този приятен уикенд запознал ме с две хубави български планини, идеални за неделна разходка за всеки. Е, вр. Голеш не е съвсем подходящ заради последните 200-300 м., но и те не биха затруднили повечето хора физически, а по-скоро проблем е ориентацията, защото те се минават малко „наслуки“. На излизане от селото веднага щом се стъпи на главния път (от там отклоних и за с. Врабча и вр. Голеш) има една голяма чешма, построена в чест на кап. Симо Соколов, водач на Шопското възстание против Османския поробител. Водата тече слабо, но ако сте го закъсали съвсем с водните запаси, за 4-5 мин. едно шише 1.5 л. се пълни спокойно.
***** ***** *****
Характер на маршрута:
Сезон - Лято (28.06.2020)
Времетраене (нормално ходене без бързане) - oколо 2:30-3:00 часа
Изминато разстояние - около 5.0 км
Най-ниска точка - 880 м. (с. Ездимирци)
Най-висока точка - 1219 м. (вр. Голяма Стража)
Обща денивелация - +368 м / -387 м
Маркировка - добра, само маркиране с боя по дървета и камъни, табели няма
Трудност на маршрута:
Лек и много приятен, единствения по-труден (заради наклона) е участъка изкачването на склона на върха -от параклиса до върха. Задължително си носете вода, особено в горещ ден, въпреки краткия маршрут. МАРКИРОВКА ИМА, но трябва да се следва внимателно за да не се отклоните.по описанието ми и да държите върха под око няма да имате проблеми.
Oruks Maps
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
#BeProudOfYourself
Comments
Post a Comment