Здравейте! За този уикенд си избрах да се запозная отново едновременно с Първенците на две близки планини в Трънско - Вискяр планина (връх Чеканска бука - 1136 м) и Завалска планина (връх Китка - 1181 м). Разстоянието между изходните точки, съответно с. Брусник и с. Неделино е около 30 км, маршрутите до съответните върхове неособено дълги, от проученото - лесни и приятни. Напълно изпълнима задача. Пак ще разделя двата прехода на на два отделни пътеписа за по-нагледно.
След прехода до Чеканска бука, за който можете да прочете ТУК запалих колата и се отправих към началната точка на маршрута към втората цел за деня - връх Китка, най-високият връх на Завалска планина.
До селото стигнах без проблем, минах през него и паркирах на нещо като малко обръщало в неговия край. От тук поех по черен път, който след малко ме изкара на огромна поляна отляво и обработваема площ отляво. Имаше страхотна гледка наляво към вр. Любаш, вр. Стража и околността, в момента частично скрити от тежките надвиснали облаци.
В Блога тук като „Етикети“, а в Инстаграм и Фейсбук като хаштагове:
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
След прехода до Чеканска бука, за който можете да прочете ТУК запалих колата и се отправих към началната точка на маршрута към втората цел за деня - връх Китка, най-високият връх на Завалска планина.
До селото стигнах без проблем, минах през него и паркирах на нещо като малко обръщало в неговия край. От тук поех по черен път, който след малко ме изкара на огромна поляна отляво и обработваема площ отляво. Имаше страхотна гледка наляво към вр. Любаш, вр. Стража и околността, в момента частично скрити от тежките надвиснали облаци.
Виждаше се характерната пирамида и на „Трънския Матернхорн“, връх Драговски камик.
Реших да мина директно през тревата, вместо заобикалящия черен път и да отскоча до вр. Радовица (976 м), усещах, че гледката ще си заслужава... И се оказах прав!
(вр. Радовица - леко вдясно над поляната)
(Гледката в посока към Драговски камик)
(Панорамата в посока вр. Любаш и вр. Стража)
Облаците бяха все така тежко надвиснали и не можех да се размотавам много, все още бях в самото начало на прехода. Поех обратно, но този път по черния път, който се движеше покрай красива борова гора, която му се падаше отляво, в началото по равно, но после най-накрая започна и изкачването. Все пак към най-високия връх на планината бях тръгнал, не можеше да е само равно.
Забелязах на картата, че минава покрай вр. Куси рид (998 м) и си казах „Защо да не запиша и него в моите върхове?“ и готово - стъпих и на неговата усамотена полянка. Разбира се, ако не беше картата, никога нямаше да предположа, че тук има връх. Няма никакво обозначение, просто една приятна полянка заобградена от гора. Между другото и тук е паднала върла „санитарна сеч“ за съжаление.
(вр. Куси рид)
Отново на пътя (то тя и „отбивката“ до върха беше 10-ина метра) и вече започна сериозния баир. Този път се размениха местата - отляво голо „прочистено“ от дървета, отдясно - все още пощадената гора. Тук също както и във Вискяр планина си личеше, че е била огромна гора цялата планина... На картата все още го даваше, че пътя минава през „гориста местност“:
Само че реалността беше това:
Не че гледките, отворени след сечта не бяха страхотни. Но все пак бих предпочел дивата гора.
Имаше следи и от ловджийска (или бракониерска) дейност в района - намерих няколко гилзи от „бойни патрони“ по пътя. Съвсем естествено двата-три пъти, когато видях сърни те побягнаха панически...
Най-накрая излязох на билото и вече върха на планината се показа. Пред него се вижда един хълм, пътеката - черен път го подсича, но аз се изкачих на него за да погледна околността от високо.
Спуснах се обратно на пътеката и след малко последва последното изкачване по склона на върха и вече бях на полянката на върха. Отворена към склона от който дойдох и откриваща панорамна гледка към най-малко още 2 планини в района. От другата страна полянката беше заобградена от гора.
Тук вече си постоях повече - и бях изминал половината от маршрута, а и небето се проясни и пекна ярко слънце. Така че вече не беше необходимо надбягване с евентуалния дъжд. От тук до края на днешния ден вече времето беше страхотно - лек ветрец и слънце. Докато почивах премислях какъв да бъде обратния път. Можех да се върна по същия път, който си беше приятен и с хубави гледки, но ми се искаше да видя още малко от тази симпатична планина. Реших да мина над пътя, по който дойдох правейки един кръг като щях да мина през гората, покрай която минах на идване. Върнах се малко по стъпките ми до мястото, където стъпих на билото, но вместо да завия и да започна да се спускам, аз продължих направо и навлязох в гората.
Пътят започна да лъкатуши и да се спуска плавно. След около километър, километър и нещо излязох от гората и продължих по откритото поле, по което беше тръгнал моя преход, само че сега бях от горната му страна. Вече се виждаха сгушените в зеленината къщи на селото и след малко бях над тях. Минах покрай местното гробище и вече бях в селото и минавайки покрай ето тази стара традиционна българска къща излязох точно до колата и моята визита в Завалска планина приключи.
***** ***** *****
Характер на маршрута:
Сезон - Лято (21.06.2020)
Времетраене (нормално ходене без бързане) - 4:00-4:30 мин.
Изминато разстояние - около 11-12 км
Най-ниска точка - 880 м. (с. Неделино)
Най-висока точка - 1181 м. (вр. Китка)
Маркировка - абсолютно никаква!
Трудност на маршрута:
Лек и много приятен, лек наклон и по удобен черен път. Трябва внимание, защото МАРКИРОВКА НЯМА, а има новопрекарани отклонения заради дърводобива. Препоръчвам да се свали трака ми и да се ходи по него.
Oruks Maps
Sport Tracker
Relieve
#MyChallengeAll39BulgarianMountains
#BeProudOfYourself
Comments
Post a Comment