КОПИТОТО - огледало за Културата на консуматорското ни Общество

 


    Този уикенд реших да проверя какво е положението с подготовката ми за „Скоростното Изкачване на Копитото 2022 (Посветено на К2)“. Затова рано-рано в 08:30 паркирах пред бар „Шишарка“ и се приготвих да поема по Пътеката.

     През нощта беше валяло, но слабо, само толкова колкото да не се вдига прах и да е свежо и приятно. 

     По пътеката срещнах само един мъж с който се изпреварихме по веднъж и го настигнах на последната табелка (знаете, табелките с цитати на Боян Петров). „Разочарова“ ме когато ми каза, че не съм го настигнал, а винаги се качвал само до тук и се връщал обратно. Между нас казано беше ми ясно защо човекът не предпочита да се качва до самата тераса на Копитото - и има хора които често са шумни и мръсно и неприятно от фасовете, обелките от семки, като и всякакви други белези, че е любимо място за софиянци. А и има парчета от счупени бутилки и последните метри трябва изкачващият се да е по-внимателен не само къде стъпва, но и къде се хваща защото последните един-два метра се налага и помагане с ръцете.
     И така, разминахме се, пожелахме си всичко добро и всеки пое по пътя си. Вървях с добро темпо, донякъде и този случаен мъж беше една причина защото ми даваше хъс да не изоставам като стоя концентриран и да не свалям скоростта.

     След малко стигнах Копитото и за щастие може би заради ранния час, но нямаше никакви хора. Обаче... Мръсотията и боклуците този път бяха даже повече и от обикновено! 







     Семки, фасове, празни бутилки и кенчета, хартийки и опаковки навсякъде... Явно е, че тече бурен младежки нощен живот тук. В което не би имало нищо лошо, ако се държаха с уважение към Природата и към това красиво място което е на всички и което са длъжни да пазят и да оставят в състоянието което са го заварили.

     Видеото което качвам говори само по себе си по-добре от всякакви думи... Но нещо трябва да се направи - нещо крайно и драстично за да се пресече тази практика и поведение на недобросъвестните! Не знам камери ли, постоянно присъствие или поне чести проверки от полицейски патрул... Но мерки трябва да се вземат за да не стане това място непоправимо мръсно без възможност да се почиства. Например, ако се разлетят тия опаковки и найлони по съседните храсти над пропастта кой и как ще ги събира?! И в резултат ще имаме буквално едно сметище което ще е неприятно (вече съвсем) за посещение...

     Видях табела, че деца от някакво училище са поели обществена ангажираност да почистват мястото... Горките, явно не са знаели каква беля си вземат с това благородно и достойно за уважение решение! Всеки ден да дават дежурство и да пълнят по няколко чувала боклуци пак сигурно трудно биха могли да насмогнат. А и да не са длъжни да чистят постоянно сле гъзовете на някакви дебили за да могат тия да вилнеят на воля?!?

     За капак излизам на паркинга и там „ново двайсе“ - боклуджийските кошчета преливат от боклуци... Само си представете една по-сериозна буря и/или един по-силен вятър докъде могат да разнесат целия този боклук!? Не знам кой е отговорен, Софийска Община или някой друг, но определено ще пиша до Общината! 
     С една дума, тъжна и не навяваща хубави мисли  за състонието на нашето Общество картинка... Такъв контраст между това прекрасно място и човешкото отношение към него! А какво да кажем за евентуални чужденци, гости на града, които биха поискали да го видят? С какво впечатление биха останали за нас българите като нация и въобще като хора? И после нямало да ни се присмиват и да не ни уважават...

И понеже да не забравяме, че това е един страхотен маршрут с прекрасни панорамни гледки и красива Природа качвам няколко снимки които направих набързо.

                                                     (в далечината Люлин планина)


                           


                             (княжевският лифт или „пътеката на Боян“ погледната от страни)

     Иначе за статистиката, доволен съм от формата ми, лека-полека наближавам нивото което искам да имам за деня на Изкачването. Взех отсечката за час което беше и целта ми, с усилие някъде около 80-85% от максимума ми в момента.
     Върнах се по обиколния маршрут и в цифри целият кръгов преход беше:

Разстояние - 6,45 км
Времетраене - 2:20 ч.
Денивелация - 707 м
Най-ниска точка - 684 м (бар Шишарка)
Най-висока точка - 1350 м (Копитото)


А ако желаете да научите повече за „Скоростно Изначване на Копитото в Памет на Боян Петров“, за идеята за организирането му, за самият маршрут както и много снимки от трасето можете да погледнете тук ---> ЕЖЕГОДНО "СКОРОСТНО ИЗКАЧВАНЕ НА КОПИТОТО"

A ако ви е интересно как протече миналогодишното (Трето поред) издание на Изкачването можете да погледнете тук ---> ТРЕТО СКОРОСТНО ИЗКАЧВАНЕ НА КОПИТОТО "БРОУД ПИК (8047 М)" - 09.10.2021

По-здрави! 👊

 #nikolabull

Линк към Инстаграм - https://www.instagram.com/nikolabull/
Линк към Тик-Ток - https://vm.tiktok.com/ZMLMxS79k/

#nikolabullPersonalTrainer
#notjustajob
#makeyourdreambody
#stayfocusedmakenoise
#beproudfromyourself
#nocrossfitnobullshit
#stayfocusedstayhungry

#powerbodybuilding #oldschoolbodybuilding #gymaddict #bodybuildingnation #fit  #betterbodies #fitlife #strengthtraining #noage #healthylifechoise

Comments