ЩЕ ВИ СПОДЕЛЯ ЕДНО ТРИКЧЕ, което може да ви помогне въпреки привидно лошото време в ниското вие все пак да направите едно приятно преходче и да не си провалите неделните планове за зареждащ досег с Планината.
В неделя сутринта на 1-ви Декември в София беше мрачно с ниска като мъгла облачност и валеше сериозно. Витоша въобще не се виждаше. Въобще не ми се пропускаше възможността за обичайната ми неделна разходка на Витоша. Бях си набелязал предвид лошото време нещо близко, а именно разходка до вр. Кикиш и едноименния заслон... Реших все пак да разгледам по-подробно прогнозата за деня.
Да, даваха го да вали, но забелязах, че нивото на замръзване (Feezing level) го бяха отбелязали на 1050-1100 м.н.в.
А хижа Бай Кръстьо беше на около 1400 м.н.в., което означаваше, че там би трябвало да е достатъчно студено, че ако вали то да не е дъжд, а вече сняг! Тоест, ако щеше да ме вали дъжд то щеше да е в първите 30-40 мин.
Както казах, не ми се стоеше в апартамента и реших да рискувам. Имам добри обувки и хубаво яке-мембрана, което трябваше да издържи един сериозен дъжд. Пък и честно казано, дори да валеше през цялото време аз обичам дъждовното време, а и лошото време щеше да вкара малко екшън в картинката.
И така, в 10:00 ч. бях на паркинга малко преди началната станция на Драгалевски лифт, на входа на пътя за р-т Воденицата. Поех по пътеката с червената маркировка за Бай Кръстьо. Обстановката си беше типична късна есен. Нападали листа и дъжд, мокро и леко кално. Почти никакъв от валелия преди няколко дни сняг.
Започнах бодро изкачването по пътеката. И вече където трасето пресича пътя за хижа Алеко обстановката взе да се променя - ставаше все заснежено и дъждът започна твърдо да се смесва със снежинки.
Вече на междинната станция на лифта и хижа Бай Кръстьо (за незапознатите, те са почти едни до други) вече се обърна само на снеговалеж и си се газеше в 10-ина сантиметра снежна покривка - прогнозата се сбъдна. И аз се самопохвалих за решението ми да напусна мрачната и кална София!
На Бай Кръстьо реших да не спирам и завих надясно над обособената спортна площадка и минавайки покрай гробчето на хижаря, чието име носи хижата и неговата половинка хванах пътеката за заслон Кикиш. Тук трябва да се внимава защото може по погрешка да се хване пътеката за катерачния обект Комините. Пътеката за Кикиш е надясно и слиза леко надолу, докато другата за Комините е направо и се изкачва. Скоро след 100-ина метра стигате до табелата предупреждаваща за лавинна опасност и вече сте 100% сигурни, че сте поели в правилната посока.
Оттам-нататък беше лесно - свърши изкачването, ходенето е само по равно успоредно на витошкото било. Минава се мостчето над Драгалевска река и скоро се излиза на, както аз му казвам, „Каменната река“ или „Каменопада“. Много необичайно място и със страхотна панорамна гледка към София, която сега беше скрита под ниските гъсти дъждовни облаци.
(В края на пътеписа ще дам линкове на два мои предишни прехода по този маршрут, където има още много снимки и понеже са през хубаво време се виждат идеално гледките)
(мостчето над Драгалевска река)
(„Каменопадът“ или „Каменната река“)
Сега тук е необходимо още повече внимание, защото малкото сняг прикриваше дупките между камъните и трябваше да внимавам да не ми пропадне кракът в някоя от тях. Минавайки през този участък не след дълго се стига до отбивката за връх Кикиш (1345 м). По пътечката до него никой не беше минавал след падналия нов сняг, но нямаше проблем, познат ми е този участък. Така че след малко бях на върха и пак гледката беше скрита от облаци. Но пък това придаваше една по-различна атмосфера от обичайната, така че на мен пак ми хареса много.
(връх Кикиш)
Върнах се основната пътека и след 100-200 метра бях пред заслона. Разнасяше се апетитната миризма на скара. За щастие точно в този момент нямаше хора.
Първоначалната ми идея беше да пия набързо един чай и да слизам надолу. Обаче като видях менюто и плановете ми се промениха! А и вътре беше топло и приятно, хижарите си разговаряха и аз съвсем непринудено бях включен към разговора. Поставиха ми и мебраната до бумтящата печка да поизсъхне, така че реших да поостана 10-15 минути.
Относно менюто нямаше как да подмина двете сладки изкушения „Френска селска торта“ и „Локумена баница“. След кратко размишление кое от двете да избера, реших дилемата соломоновски и си взех и от двете!
След сладкото изкушение поех по пътеката надолу към Драгалевския манастир. Снегът продължаваше да си вали и колкото повече слизах, толкова повече преминаваше отново в дъжд. На манастира нямаше никой. Продължих по асфалтовия път към Воденицата и скоро бях при колата, с което моята приятна разходка приключи. И аз отново не съжалих, че предпочетох разходката и Планината, а не останах в нас.
ВИДЕОТО ОТ ПРЕХОДА
Живи и здрави!
Comments
Post a Comment